събота, 20 април 2013 г.

Фокусно разстояние, мащаб на изображението, ъглов обхват, перспектива


Фокусно разстояние

Абсолютно аналогично е и при многолещовите фотоапарати.
Разстоянието от задната фокусна точка F2 /намираща се центъра на сензора-матрицата/ до задната главна точка на лещата H2 /намираща се в центъра на задната главна равнина на лещата P 2/ се нарича фокусно разстояние. Тъй като практически обективите са събирателни лещи, то те имат две фокусни разстояние.
Предното фокусно разстояние се простира от предната фокусна точка F 1 /намираща се в центъра на диафрагмата/ до главната предна точка H 1 /намираща се в центъра на предната главна равнина P 1 на лещата/
*В макрофотографията при обърнати обективи*** от значение е предното фокусно разстояние.
**В повечето спецификации на различните модели фотоапарати производителите упоменават задното  фокусно разстояние.
***Обърнати обективи - Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща.
Фокусното разстояние пряко влияе на проектираното върху матрицата изображение.
От фокусното разстояние се влияе мащабът на изображението, ъгловият обхват, както и перспективата.
Мащаб на изображението

Фиг.1

Фиг.2
Казано просто – колкото е по – голямо фокусното разстояние на фотоапарата, толкова е по – едър обектът, проектиран върху матрицата като изображение.
Фиг.3
Графиката показва  зависимостта на фокусното разстояние на обектива и ъгловия обхват.  Колкото е по – малко фокусното разстояние, толкова е по – голям зрителния ъгъл и съответно с увеличаване на фокусното разстояние се намалява зрителния ъгъл.

Фиг.4
Фигура 4 онагледява зрителния обхват ,мащаба, и перспективата на изображението при различни фокусни разстояния и при едно и също предметно разстояние.
Разлика в изображението при различното фокусно разстояние се явява и перспективата.
Перспектива (на латински perspectiva, от perspicio — „виждам отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на тримерни обекти върху равнинна повърхност, която наподобява начинът, по който те се възприемат от човешкото око.
В резултат на геометричното изображение на обектите в снимката има линейна перспектива. В зависимост от атмосферните условия - мъгла, прах или пушеци също се подсилва усещането за дълбочина и тази перспектива се нарича въздушна перспектива. От техническа гледна точка линейната перспектива се влияе от избора на обектива, а въздушната може да се усили или намали с употребата на филтри.
Широкоъгълните обективи засилват перспективата, поради видимата разлика в мащаба на изобразените елементи в близък и по-далечен план.
Дългофокусните обективи изобразяват фотографираните обекти с приблизително еднакви размери. Така разстоянието в дълбочина се приема за по-късо, а пространството за по-малко, т.е. може да се каже, че пространството се "свива", "скъсява". Линейната перспектива се губи и предният и задният план се изравняват при дългофокусните обективи.
Обективи със средно фокусно разстояние изобразяват перспективата приятно и затова такива подходящи обективи се използват в портетната фотография, когато направения портрет е без деформации.

Ако може да се направи някакво обобщение, то звучи така : голямото фокусно разстояние дава по – голям мащаб на заснеманите обекти, по – малък зрителен ъгъл и скъсена перспектива, по – малкото фокусно разстояние дава по – малък мащаб на заснеманите обекти, по – голям, широк зрителен ъгъл и по – голяма перспектива. Това води до разлика в дълбочината на рязкост в изображението, както и до деформации в изображението.  Тези специфики оказват влияние на категоризацията на обективите. За тях в продълженията.
Информация и снимки : Wikipedia, Macropic, Google
Следва продължение...

неделя, 14 април 2013 г.

Я, кажи ми, облаче ле бяло...

Подвоумих се как да озаглавя тази публикация, но реещите се бели облачета в пролетния ден надделяха. Инак, това е малка част от София - откриваща се гледка от Бистрица.



                                                         Я кажи ми, облаче ле бяло,
                                                         отде идеш, де си ми летяло?
                                                         Не видя ли бащини ми двори
                                                         и не чу ли майка да говори:
                                                        „Що ли прави мойто чедо мило,
                                                        с чужди хора, чужди хляб делило?“
                                                        Ти кажи й, облаче ле бяло,
                                                        жив и здрав че тук си ме видяло.
                                                        И носи от мене много здраве. 

                                                        Много мина, мъничко остана.
                                                        Наближава в село да се върна,
                                                        да се върна — майка да прегърна.

                                                        Ран Босилек
 Този стих превърнат в песен се превръща през годините в химн на българските емигранти.
Видеоклип - Ю Туб, излъчен по БТВ, изпълнение Нели Петкова, Ку-Ку Банд.


петък, 12 април 2013 г.

Тежестта на времето

Този кантар е добре познат от щандовете на магазините за хранителни стоки през 70-те и 80-те години но миналия век в България.