вторник, 8 март 2016 г.

Кадин мост - Крепост "Хисарлъка" - Секвои Гигантея, Ючбунар - Полска скакавица

Четири почивни дни около националния празник - 3 март. Залагаме на екскурзии тип: еднодневни. Атмосферните условия ще са разнообразни, както твърдят прогнозите. Добавяме и още два фактора: дете на четири и половина и туристи от вида: "пишман"* Да избереш дестинация като се ръководиш от тези опорни точки си е истинско предизвикателство. Трябва да отговаря следните параметри:1. Ниво на трудност на терена
2. Да е достатъчно интересно, както за деца във възрастов диапазон 4 - 6 г. и 14 - 16 г. /тийнейджъри/, така и за възрастни около 40 - те. (Това е "causa perduta"! Но, аз съм известна в семейните и приятелски среди, че "захапвам" тези каузи като бобър боров дънер! :) Единственият, с когото не е необходимо да се съобразя при избора на маршрут е фотографът...той винаги ще си намери обект за снимките!) Отплеснах се, както обикновено, когато реша да ползвам думи.
Има още две причини да правя дълги проучвания в интернет преди да яхнем конете. Когато се съберат много почивни дни мнозина се възползват и правят като нас. Затова се озъртам за по - малко популярни дестинации, за да не се окаже, че сме се натресли я в задръстване, я в импровизиран митинг. Втората причина е, че не се намираме в меката на туристическия бизнес. За жалост можете да се натъкнете на занемарени, даже изоставени маршрути и обекти, бутафория. За много от местата, можете да научите само от местните жители или пътешественици. Няма да се спирам на причините, защото не са тема на този фото-пътепис, а пък и ще се ядосам и ще прокудя ненадейно налетялата ме муза. Споменах ли вече, че лесно се отклонявам от темата при реденето на думи!?!?
Обратно по същество.
Докато се ровех в мрежата попаднах на сайта Опознай.bg - https://opoznai.bg. Няма да го хваля, не са си платили за реклама ;) Удобен, полезен, приятен. Имат безплатни мобилни приложения за Android и iOS. Та, от там научих за два от обектите - крепостта и секвоите. Ако се чудите - да, за същите секвои гигантея, като в планината Сиера Невада, Калифорния става дума. Повече, когато стигнем в текста до тях.
Дестинацията и трасето са избрани, обектите са набелязани, време е за път. Първата ни спирка е село Невестино, област Кюстендил. Там над река Струма е изграден Кадин мост, познат и като Невестин мост. Ако началната ви точка е София е най - добре да пътувате по автомагистрала "Люлин" / автомагистрала "Струма". На град Дупница слизате от магистралата и поемате по път 62 - пътят за Кюстендил. Селото е почти по средата и на сами път 62. Щом навлезнете в селото на второто кръстовище завивате на ляво и след 50м. се озовавате пред моста, по който преминават и автомобили.
                                                                         
Най - добре да преминете моста и да свиете в дясно. Около селския парк има достатъчно място за паркиране. Самият парк също е приятно местенце на брега на р. Струма. Беседка, пейки, детски кът. Има изградена малка тераса над реката, която подозирам е за фотографи, с цел видимост към моста, в летните месеци, когато листата на дървета нахълтват нежелани в кадъра. Един "лайк" идва веднага! :) 
Построен през 1470 г. по заповед на везир Исак паша от Егира по време на управлението на султан Мехмед II

Състои се от пет свода. Средният с височина 20 м. 

В колоните са изградени "прозорци", през които водата да се оттича при пълноводие.

Изграден е от дялани гранитни блокове.

Две са легендите за построяването му.

Първата разказва, че буйните води на реката всяка нощ отнасяли онова, което денем майсторите съграждали, затова те решили да вградят в моста жена от селото, която на сутринта първа им донесе храна. Дошла Струма мома, съпругата на един от майсторите - Манол. Зазидали именно нея в основите. Оттам и името му невестин мост.

Втората легенда разказва...

...че мостът бил построен по заповед на султан Мурад. По време на военен поход на султана на това място срещнали български сватбари. Те не се уплашили от войските, а невестета се поклонила. Султанът останал впечатлен и я попитал какъв дар да и направи за сватбата. Тя поискала мост над реката. Така бил построен Кадън /на турски - невеста/ мост.
 Време е да продължим по маршрута си. Следващата цел е крепостта "Хисарлъка" на едноименния хълм над Кюстендил. Върнахме се на път 62 и продължихме. /Ако автомобилът или смартфонът ви имат навигация - активирайте я. Много полезно приложение, спестяващо лутане и разговори с не винаги приветливи местни жители./
                                                                               
Първата "забележителност", която ви посреща на входа на града е гробището. Не се шегувам! Ако имате нашия "късмет" ще уцелите "задушница". Спрени хаотично автомобили на платното. Щуращи се по платното, навъсени и унили хора, както подобава за такова място. Полицай с кисели физиономии, регулиращи хаоса. Колона от транзитно преминаващи превозни средства, пъплещи досущ траурна процесия. Какво пък...това не успява да ни развали настроението. Още повече, че необяснимата жизнерадостност от паметниците, мъртъвците и вероятността за зомбита, която струи от седящото на задната седалка дете ни развеселява и нас. Пъплейки подминаваме гробищния парк и задушницата** и не след дълго стигаме до втората цел. Крепостта "Хисарлъка". До самият парк се стига, както и по пешеходна алея започваща от града, така и с автомобил. Има безплатен паркинг. 

Крепостта е изградена в края на 4 в. - началото на 5 в. Доизграждана през 6 в. Оцелява до 15 в., когато е разрушена от османските завоеватели.
През 2014 г. по проект на стойност 4 230 264.04 лв. по правителствената програма : "Разстеж и устойчиво развитие на регионите" се извършват реставрационни и възстановителни работи.

Проектът предвижда частично възстановяване на крепостните стени и тяхното укрепване.

Също така възстановяване на три от крепостните кули, в които да бъдат подредени музейни експозиции.

Изграден е и лапидариум*** и театрон****.

Тук ще направя леко отклонение от темата. Поредното... :)

Не без основание, през последните години проектите за възстановяване и реставрация на културните, исторически ценности са източник на ожесточени спорове и дискусии. 

Съпътствани с непрозрачни процедури при избор на изпълнител, подозрения за корупция, източване на обществени средства чрез завишаване на цените за труд и материали.

 Не са един и два са случайте, в който крайният резултат може да бъда наречен бутафория. Нещо повече. Биват унищожени, заличени ценности.

Няма да си кривя душата...за не специалист, човек, който посещава като турист мястото не забелязах разликата /изключае керемидите и гръмоотводите/. 

Две от изградените кули.

 Едва по - късно, когато се ровех в мрежата се натъкнах на снимки отпреди реставрацията и осъзнах, че кулите са изцяло построени на ново.

Така си представям истинската реставрация. С материали и методи, отговарящи на периода на построяване. Максимално близко до автентичността.

Но...,винаги има но, в нашите истории! Въпросният театрон е облицован с нещо, което напомня ламиниран паркет. Грозно, нескопосано нещо, което е абсолютно ненужно,и което автоматично събужда съмненията и подозренията за нередности.

Защо не е въведена входна такса за мен си остава загадка? Но, това е за друго отклонение от темата, с което затварям и настоящото такова. Излизаме от крепостния комплекс. Време е за обяд. Току до крепостта има къща за гости с ресторант. Добре приготвена храна, приятна обстановка. Да не забравя. Има и мини зоо парк. /Не ме разбирайте погрешно. Често посещаваме софийския, но дори той, по мое мнение не може да осигури необходимите условия на определени видове, какво остава за малките населени места. Жестокост е да държиш лъвове и тигри в клетки по 18 - 20 кв.м. Казах си го!/ След като презаредихме в ресторанта се отправяме към последната, по предварителен план точка - местността Ючбунар и секвоите - гигантея. Не знам какво да очаквам. Наистина ли са гигантски? Дали все още са там или някой се е развъртял вече с резачката? По предварителни данни знам само, че са три.
От крепостта до секвоите разстоянието с автомобил отнема десетина минути. Да напомня за навигацията. Изключително точна. Просто задавайте точни начални и крайни точки! Няма как да се объркате. 
Тази бариера ви посреща тамън до местността със секвоите. Какво има оттатък по пътя не знам. Нямаше и кого да попитаме. Изграденото, но изоставено КПП ме наведе на мисълта, че е възможно да е част от резиденция на някогашни комунистически властници или зона за лов на същите. Това са само догадки. Не намерих за нужно да проучвам въпроса. Освен всечко, любезният глас от телефона ни уведоми, че сме достигнали нашата цел - секвоите. На КПП-то има табела сочеща в дясно "Към секвоите". Пресякохме една малка полянка с току - що цъфнали минзухари и ето ги - секвоите...
Изненадата беше повече от приятна. Те вече цяла горичка. Навлезнахме в нея и ги видяхме, онези трите, първите. Около стотина, далеч по - млади секвои почтително обграждат старейщините.
През далечната 1890 г. Йордан Митрев ги засажда в местността Ючбунар.

Тези трима представители на най - големия растителен вид с родина Сиера Невада, Калифорния по настоящем са най - старите на територията на България.

Де факто, тези най - възрастни представители за България са младежи...

Продължителността на живот на тези исполини е до 2000 г. Достигат височина над 115 м. и диаметър в основата над 7 м.

Към момента височината на тройката е около 30 м. и диаметър в основата 1 - 1.5 м.

Когато застанеш до такива творения на Природата се смиряваш.

Аз, лично изпитах и покой.

Двете фигурги са за мащаб :)

Разделяме се с тези кротки великани с обещание да се върнем някой ден...може би след години - ние остарели, те порастнали. 
Пътувайки обратно към Кюстендил избираме да се приберем в София през Радомир и Перник. В движение решаваме, че ще се отбием до водопад "Полска скакавица".
Минава през селата Копиловци и Ръждавица. Преди да навлезе в с. Полска скакавица отбивате в дясно и слизате от път 6003. Дотук с асфалта. До сами водопад положението е Off-road. Тесен, виещ се около баири. Пръст, камънак, чакъл. На места, хора като мен - изнервящи се от височини ги съветвам да не гледат през прозорците на автомобилите. Няма нищо, е не съвсем...въздух колкото щеш. След дъжд вероятно и някое друго реещо се облаче. По склона няма ни едно дръвче. Отвестено е. И като казвам отвестено...ъгълът е прав...90 градуса. Ако по някаква причина, налудна, решите да отворите вратата и извадите крак ще увисне във въздуха. Другото е въпрос на гравитация. Въпреки тези изнервящи ме обстоятелства продължаваме напред...не, че имаме избор :) Тук на заден ход не е най - умното нещо, което да направите. Само се надяваме, че все ще достигнем място, където можем да обърнем колата. Такова се оказва мястото при водопада. Любезният глас отново ни уведомява, че сме достигнали желаната точка. Да, всъщност дори този черен път фигурира в GPS системата, което е похвално. Оказва се, че сме на началната точка на водопада. Посрещат ни четири - пет къщи, в които цари живот. Табелата на едната от тях "къща за гости" в процес на разработване, петдесетината пчелни кошера подсказват за наличието на живот. След мълко виждаме и живото доказателство - хора. Кимват ти без да прекъсват заниманието си. Озъртаме се и виждаме табела "Водопада". 
Хващаме указаната посока. Впрочем, крайчето на сградата в дъното на двора е част от някогашно училище. 
Пътечката ни води покрай тази къща, в чиито двор трима души похапвапа и пийваха.

За да слезнем до крайната точка на водопада е трябвало да свием в ляво, точно тук, откъдето е направена снимката.                                      
  
Ние, естествено не знаем тази подробност и продължаваме напред, водени от клокоченето на рекичката. Вече подминали се озовавеме пред един дървен мост. 
Допускаме, че отвъд е пътеката, която да ни заведе до долу.
Тцъ! Не! На другия бряг е параклисът.
Какво пък!? Снимам началото на водопада. Мостчето внася атмосфера.

Ето го! Водопад "Полска скакавица" :) Тъй като не влизаше в първоначалните планове времето се оказа решаващо и не понечихме да се спуснем по пътеката до крайната му точка. Посредата щеше да ни настигне смрачаването, а все пак бяхме с малко дете и не напълно подготвени за планински пътеки. Пък и, както съветва Скот Келби - трябва да се търси винаги различната гледна точка, перспектива :) Ето я, на! Колко често виждате водопад сниман от горе - надолу??? :) Освен всичко, така съм сигурна, че съвсем скоро ще се върнем тук, специално заради водопада.
Това е параклисът. Всъщност, православен храм "Свети Димитър".





Няколкото къщи, накацали по билото, около река Широки дол, осигуряваща постоянен дебит за водапада.





Тръгваме си. Свършва една много приятна еднодневна екскурзия. Чао!

Легенда: * пишман - несигурен, колеблив, неуверен
** задушница - ден за възпоменание душите на починалите хора.
***лапидариум - място, където са подредени каменни плочи, статуи, колони, фризове, обикновено на открито.
****театрон - старогръцки амфитеатър.

Източник информация: Уикипедия






















Rate this posting:
{[['']]}

Няма коментари :

Публикуване на коментар

Две димящи дула

Canon EOS 450 D

kit - Canon EF-S 18 -55mm f/3.5-5.6 IS

Canon EF 80 - 200 1:4.5-5.6 II

CPL -polarizing filter, FLD filter , UV filter, CS-cross screen filter x 6, ND filter с регулираща се плътност, IR filter

KONIG TRAVELLER TRIPOD - KN-TRIPOD 19

Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Member
Widget By: NBT
Follow Me
Follow Me
Enjoy

E-Mail Will Be Delivered By FeedBurner.
Мозъчни донори
“Лайка, шмайка. Апаратът няма никакво значение. Всичките могат да запечатат това, което виждаш. Номерът е да видиш!” - Ернст Хаас
×