Terminology

Астигматизъм (Astigmatism) Една от видовите аберации, проявяваща се в това, че изображението на точки, разположени по оптическата ос, се изобразява от два взаимно перпендикулярни отрязъка от прави линии, разположени на известно разстояние един от друг. Аберация в оптиката се нарича недостатък на оптична система (например единична проста леща, сферично огледало), при който се получават неточности в образа. Дефектите се дължат на някои явления и геометрични особености при преминаване на светлината през оптичната система.
Сферична аберация е оптичен недостатък на лещи и обективи, който създава размит образ. Причината за това е разликата в степента на пречупване на светлината в края и в средата на лещата. Фокусните разстояния не са еднакви за различните части или с други думи успореден сноп лъчи не може да бъде фокусиран в една точка.
Хроматична аберация представлява нежелана дисперсия на светлината в различни оптични инструменти като обектив, бинокъл, микроскоп, телескоп, както и в някои очила. Появата на този вид оптична аберация се дължи на различната степен на пречупване на оптичното стъкло за различните дължини на вълната от видимия спектър. Така например показателят на пречупване за сините лъчи е по-голям от този за червените, затова техният фокус е по-близо до главната плоскост на обектива, отколкото при червените, или с други думи съществува не един фокус, а съвкупност от фокусни разстояния за лъчите от различните цветове. Хроматичната аберация във форографските обективи се отстранява със система от лещи с различен показател на пречупване.
Актинична светлина Светлина, която може да окаже фотографско въздействие върху светлочувствителен материал. В резултат на това въздействие във фотографският слой се образува латентно (скрито) или видимо изображение. Степента на актиничност на светлината зависи от нейният спектрален състав и от спектралната чувствителност на материала. Светлината актинична за един фотоматериал, може да бъде неактинична за друг.
Албедо (albedo)
Величина, характеризираща отражателната способност на повърхността на обектите. Измерва се със съотношението на количеството светлина, отразено от повърхността по всички направления към количеството светлина паднало върху повърхността.
Анастигмат
Обектив, в който посредством специално подбрани лещи (три или повече) са коригирани почти всички аберации. Най-простият анастигмат се явява триплетът.
Апланат
Фотографски обектив, в който са коригирани сферическите и хроматическите аберации, комата. Астигматизмът е значително отслабен, не е отстранено снижаването на качеството по края на кадъра. По настоящем тези обективи са заменени от анастигматите.
Апохромат
Обектив на който е отстранена хроматическата аберация за три и повече цвята (например: за виолетовото, зеленото и червеното), а също и сферическата аберация. За отстраняването на аберациите се използват лещи от специални сортове стъкла, използване на огледала в оптическите схеми.
Ахромат
Обектив, на който е отстранена хроматическата аберация за два от цветовете (например: за виолетовият и жълтият), и частично на сферическата аберация, астигматизмът не е отстранен. Състои се от две и повече слепени лещи, изготвени от нееднородни по отношение на дисперсията сортове стъкла. Използва се като меко рисуващ обектив.
Байонет (Bayonet)
Система за закрепване на обективите към фотокамерите заместваща резбовото закрепване. Представлява лесно сглобяема и разглобяема сглобка с електрически контакти за обмен на данни между обективите и камерата. Повечето производители имат собствен байонетен стандарт, т.е. не може да се постави обектив предназначен за байонета на Nikon на камера Canon.
Бленда (диафрагма) 
Променлив отвор в обектива, през който минава светлината за да достигне до матрицата (филма).
Буфер
Междинен запис от информация в дигиталната камера, където може да се съхраняват серия от снимки, заснети за кратко време преди да се трансферират към картата с паметта.
Бял баланс
Настройка на фото камерата, която се използва за да балансира експозицията и цвета при различните видове светлина.
Вариообектив (zoom)
Вариообективът представлява оптическа система, в която отделни компоненти се придвижват относително помежду си, в резултат на което се получава изменение на еквивалентното фокусно разстояние на системата при съхраняване на рязкостта на изображението.
Винетиране (Vignetting)
Затъмняване в краищата на изображенията. Обикновено, възниква при използване на филтри с широкоъгални обективи.
Визьор 
Оптична система, която позволява на снимащия да вижда изображението, което ще се включи в окончателната снимка.
Висок ключ (High key)
Фотографски похват, при който фотографията е с преобладаващи светли тонове.
Градуиране
Леко преминаване на един тон или цвят към друг, или от прозрачност към някакъв нюанс. Градиентните филтри за обективи, например, могат да бъдат тъмни от единия край и напълно безцветни в другия.
Дифракция (Diffraction)
Съвкупност от явления, наблюдавани при разпространение на светлината в среда с рязко изразена нееднородност (например, при преминаване на светлината през неголямо отверстие в непрозрачен екран). При това се наблюдава отклонение от закона за праволинейното разпространение на светлината.
Дисторзия
Неправилно изображение, при което е нарушено геометрическото подобие между обекта и неговото изображение. Вид аберация на оптическата система. Възниква в резултат на нееднаквост на линейното увеличение, давано от системата в различни точки на изображението.
Далекомерна фотокамера [Rangefinder camera, Телеметрична фотокамера]
В сравнение с традиционните методи за автофокус, далекомерният способ за определяне на разстоянието се основава на принципа на триангулацията (наслагване и сравняване на изображения от две различни гледни точки). Значително преимущество на далекомерният способ се явява скоростта на работа и пълното отсъствие на каквато и да е комуникация с обектива. Като пример за функционирането на далекомерният способ, можем да посочим нашето зрение. Информацията от всяко око се съпоставя и така се определя дистанцията до заобикалящите ни предмети...
Дифузия
Разсейването на материалите в резултат на което се получава омекотяване на светлината. В природата се предизвиква от мъглата и облачността, може също да бъде симулирана със софт боксове или дифузьор.
Допълнение (plug-in)
В обработваща програма, софтуер създаден от трето лице, за да допълва характеристиките на програмата.
Дълбочина на рязкост (острота)
Разстоянието пред и зад точката на фокусиране, в което обекта е рязко изобразен.
Диапозитив 
фотографско избражение, обратно на негатив, т.е. оргиналните цветове са запазени. Единствената разлика е, че изображението е огледално.
Диафрагма
отвор в оптична система
Експозиция
Стойност изразяваща времето за подлагане на светлочувствителният слой на влиянието на светлината идваща от фотографираният обект.
Експонация (експониране)
Това е процесът на осветяване на фотографския светлочувствителен материал (филм или матрица).
Експозиционен клин (Bracketing)
Метод, който осигурява правилно експониране на кадъра, като се заснемат три снимки; една с предполагаемата правилна експозиция, една леко преекспонирана и една леко недоекспонирана.
Затвор
Механизъм в камерите, контролиращ времето за което ще се експонира светлочувствителният материал. Много дигитални камери нямат затвор, но терминът се използва за да описва електронния контрол върху големината на експозицията.
Зрителен ъгъл
Обхвата от сцената, който обектива „вижда”, измерен в градуси.
Интерполация (Interpolation или resampling)
Интерполацията е функция посредством която се добавя известно количество пиксели към вече съществуващо изображение за увеличаване на неговия размер. Също така се нарича и скалиране.
Изрязване (cropping)
Процес, чрез който премахваме нежелани зони от изображението.
Кандела
Единица за измерване на силата на светлината по международната система на единиците(СИ). Съкратено кд (cd).
1 cd е силата на светлината в дадено направление от източник, излъчващ монохроматична светлина с честота 540x1012Hz, чийято имтензивност в това направление е равна на 1/683 W в телесен ъгъл равен ан един стерадиан.
Кадрирането включва творчески елемент и цели композиционно построяване на кадъра и правилно подреждане на съставните елементи в него.
Колаж
При обработването на изображението процесът на съединяване на няколко кадъра в едно изображение.
Компенсация на експозицията
Настройка позволяваща на снимащия да преекспонира или да недоекспонира кадъра, спрямо измерената от апарата стойност.
Компресия
Техника за намаляване количеството пространство, което заема файлът, като форматирате информацията по различен начин.
Конвергенция
Изкривяването на паралелните линии, особено при архитектурата, причинено от гледната точка на обектива.
Контраст
Степента на тоновете в изображението от ярките светлини до тъмните сенки.
Контражур
фотографска техника, прия която източникът на светлина е зад обекта и в посоката към която е насочен обектива.
Лукс
Единица за осветеност в международната система за единиците (СИ). Съкратено лк (lx).
1 lx е осветеността на повърхност с площ 1 м2 образувана от светлинен поток от 1 лумен.
1 lx = 1 lm/m2
Лумен
Единица за светлинен поток в международната система за единиците (СИ). Съкратено лм (lm).
1 lm е светлинен поток, излъчван от точков изотропен източник на светлина със сила 1 кандела в телесен ъгъл 1 стерадиан.
Мира
Мирата представлява тест обект, предназначен за определяне на качествените характеристики на полученото изображение при изследване на оптическата система и фотоматериалите.
Монокъл (monocle)
Монокълът представлява единична положителна леща, използвана в качеството си на "меко рисуващ" фотографски обектив, предимно за портретни и пейзажни снимки.
Макро
Функция, предлагана от някои обективи и камери, която позволява на обектива или камерата да фокусира от много малко разстояние.
Маска
В обработваща програма шаблон, който скрива част от изображението. Един от най-важните инструменти при обработването на изображението. Използва се за да ограничи промените само в определена зона или за да защити част от изображението от промяна.
Многоточково измерване (multi-segment metering)
Познато още като: матрично, многозоново, тип „пчелна пита” и др. Измерваща система, която отчита светлината в различни точки от кадъра, прави изчисления въз основа на алгоритми и дава по-точни експозиции при по-разнообразни условия.
Наситеност
Чистотата на цвета - от най-светлия нюанс до най-тъмния и наситен цвят.
Нисък ключ (Low key)
фотографски похват, при който фотографията е с преобладаващи тъмни тонове.
Негатив 
тоналната инверсия (тонално обръщане) на цветовете и осветеността на изходящия образ, като светлите части са потъмнени и обратно, а при цветния негатив освен това се наблюдават инверсирани цветове; всеки един цвят на оригинала е представен от допълнителния му цвят. Например, червените участъци изглеждат синьо-зелени, зелените - цикламени, а виолетовите-жълти.
Паралакс (Parallax)
Ефект на несъвпадение на границите на кадъра наблюдаван през визьора, и кадърът формиран от обектива. възниква в следствие на несъвпаденията на осите на визьора и обектива.
Пентапризма (Pentaprism)
Стъклена петоъгълна призма, използвана във визьорите на еднообективните огледално-рефлексни фотокамери. Дава правилно необърнато изображение на сниманият обект.
Поляризационен филтър
Светлофилтър преобразуващ не поляризираната или частично поляризираната светлина в плоско поляризирана. Основната му употреба и предназначение са да намалява и отстранява отблясъците, появяващи се при отразяването на светлината от неметалически повърхности, а също и за отстраняване на атмосферната димка, възникваща в резултат на частична поляризация на слънчевата светлина от молекулите на въздуха.
Панорама
Широко кадрирано изображение.
Приоритет на блендата (Aperture Priority)
Полуавтоматичен режим, при който снимащия избира желаната бленда, а фотоапарата избира съответстващата скорост на затвора за правилна експозиция.
Приоритет на затвора (Shutter Priority)
Полуавтоматичен режим, при който снимащия избира желаната скорост на затвора, а фотоапарата избира съответстващата бленда за правилна експозиция.
Проявител
химически препарат (най-често органичен редуциращ агент), който прави латентния (невидим) образ запечатан на фотографски филм или плака, видим.
Проявителят редуцира до метално сребро онези плащи от сребърни соли, които са били изложени на светлина и те остават като черен слой (почерняване). Като цяло, колкото по-дълго време експонираната фотографска плака стои в проявител, толкова по-тъмно е полученото изображение, толкова по-голямо е почерняването на фотографската емулсия.
Пиксел (на английски: Pixel, от Picture element, означава се с Mpx )
най-малкият елемент, който изгражда дадено цифрово изображение. Това е много малка точка с променливи цвят и яркост. Изображението се изгражда от множество пиксели, подредени в правоъгълна решетка с определена разделителна способност.
Относителна апертура 
безразмерна числова величина, характеризираща ефективния отвор (апертурата) на една оптическа система. Дефинира се като отношението на фокусното разстояние на обектива към диаметъра (или 2R) на входната зеница (или диаметъра на отвора на диафрагмата към него).
Обектив
всяка оптична система, способна да проектира двумерно изображение. Той се състои от набор от няколко лещи, а при някои обективи и огледала. Обективите могат условно да се разделят в три основни групи: широкоъгълни, нормални и дългофокусни.
Резолюция
Степента от детайл в дигиталното изображение, измервана в пиксели, линии на инч или точки на инч.
Светлосила
Това е термин изразяващ съотношението на осветеността на изображението, създавано от оптическата система към яркоста на предмета. Тя е пропорционална на квадрата на относителното отверстие.
Ефективна или физическа светлосила се нарича произведението от коефицента на пропускане и геометрическата светлосила.
Сферическа аберация
Един от видовите аберации на оптическите системи. В резултат на сферическата аберация изображението на монохроматичен източник на светлина, намиращ се по оптическата ос на обектива, представлява размито петно.
Сенник на обектива
Приспособление, което предпазва челния елемент на обектива от преки светлинни лъчи.
Сива скала
Изображение изградено в резултат от 256 сиви тона, покриващи цялата гама между черно и бяло.
Скорост на затвора
Времето за което затворът открива филма или матрицата за светлината по време на експозицията.
Спотово измерване (spot metering)
Измерваща система, която отчита светлината от много малка част от кадъра (под 5 %).
Светломер
уред във фотографията за измерване на количеството светлина. Използва се при определяне на експозицията на определена снимка като повишава точността на измерване и улеснява нейния анализ. Светломерът се използва предимно от професионални фотографи. Той включва компютър, аналогов или цифров, с който се определя скоростта и относителната апертура.
Статив
уред за поставяне на фотоапарат.
Светлочувствителност  ISO
способност  на фотографските материали да формират изображение под въздействието на светлината. Светлочувствителност се нарича и числовата величина, количествено характеризираща тази способност. Тя се използва за определяне на правилна експозиция.
Важно условие за определяне на светочувствителността е и стандартизацията на условията на експониране и обработка на фотоматериала.
Светлочувствителността се измерва в относителни единици по няколко стандарта: DIN, ISO, ГОСТ и др.
ТТЛ (TTL -Through The Lens)замерване през обектива.
Оценява се реалното количество светлина преминало през оптическата система на обектива.
Телеметрична фотокамера [Rangefinder camera, Далекомерна фотокамера]
В сравнение с традиционните методи за автофокус, далекомерният способ за определяне на разстоянието се основава на принципа на триангулацията (наслагване и сравняване на изображения от две различни гледни точки). Значително преимущество на далекомерният способ се явява скоростта на работа и пълното отсъствие на каквато и да е комуникация с обектива.Като пример за функционирането на далекомерният способ, можем да посочим нашето зрение. Информацията от всяко око се съпоставя и така се определя дистанцията до заобикалящите ни предмети.
Телеобектив
Обектив с фокусно разстояние, което позволява да уголемим отдалечените обекти. Има ограничена дълбочина на острота и малък зрителен ъгъл.
Телеконвертор
Устройство, което се монтира на обектива за да се увеличи фокусното му разстояние. (обикновено от 1,4х до 2х)
Тониране на фотоснимки
процес, с който може да се промени цветът на проявеното сребърно изображение върху фотохартията.
Удължителни пръстени
Приспособления, които се поставят между тялото на фотоапарата и обектива с цел да се увеличи фокусното разстояние. Използват се за макро фотография.
Фотографска ширина
Величина, характеризираща способността на светлочувствителният слой да възпроизведе в еднаква степен разликите в яркостта (контраст) между оптическото изображение и сниманият обект. Количествено се изразява в интервали от експозиционният логаритъм, в пределите на които се обезпечава пропорционално предаване на яркостите в сниманият обект.
Фокус
Оптически термин - точка, в която след паралелното си преминаване през оптическата система светлинните лъчи се пресичат (или техните продължения, ако системата разсейва паралелните лъчи). Оптично състояния, при което светлинните лъчи се събират върху филма или матрицата, за да изградят възможно най-рязкото изображение.
Фокусно разстояние
Разстоянието между оптичния център на обектива и точката на фокусиране, когато обективът е фокусиран на безкрайност.
Филтър
Стъкло или пластмаса, оцветено или с някакво специално покритие, което се поставя пред обектива и променя светлината достигаща до матрицата или филма. Филтрите могат да видоизменят цвета или качеството на светлината или относителното предаване на някои тонове, както и да намаляват замъгляване или яркост или да предизвикват специални ефекти.
Фотографски филм
целулоидна лента, покрита със светлочувствителен материал, върху който се проектира изображение.
Фиксаж
компонент използван в процеса при превръщането на непроявени сребърни халогениди във водоразтворими съединения. Фиксажът е предназначен за стабилизиране и трайно закрепване на фотографическото изображение на фотолента, хартия или друг носител.
Хистограма (Histogram)
Хистограмата представлява графика на разпределението на тоновете в изображението. По хоризонталната ос се изобразява скалата на яркостите на тоновете от бялото до черното, а на вертикалната ос са броя на пикселите с определена яркост. Хистограмата позволява точно да се определи експозицията.
Хроматическа аберация
Хроматическата аберация се обуславя от различието в коефициентите на пречупване на вълните с различна дължина. В резултат на това се получават изображения с прекомерна мекота и малък контраст. Хроматическата аберация се появява най-силно в телеобективите. Обективите при които е отстранена хроматическата аберация се наричат апохромати и ахромати.
Хиперфокално разстояние
Разстоянието от плоскостта на фотоматериала или светлочувствителната матрица до предмета, при фокусирането на който задната граница на рязко изображаемото пространство се намира в безкрайност.
Цветен тон
Чистият цвят, определен от позицията му в цветния спектър.
Цветна температура
Начин на описване на разликите на цветовете на светлината, измерва се в Келвини и използва скала, която варира, между тъмно червено (1 900К), през оранжево, жълто, бяло и синьо (10 000К).
Централно притеглено измерване (Center weighted metering)
Измерваща система, която отчита светлината предимно от централната част на кадъра.
Шум
Произволни малки петна в дигитално изображение, които са нежелани, причинени от електрически сигнали, не успели да се превърнат в изображение.
Яркост
Степен на интензивност на светлината. Една от трите величини от цветната HSB система.


Информация : BgFotoNet, ProPics, Уикипедия