Фокусно разстояние
Абсолютно аналогично е и при многолещовите фотоапарати.
Разстоянието от задната фокусна точка F2 /намираща се центъра на
сензора-матрицата/ до задната главна точка на лещата H2 /намираща се в центъра на задната
главна равнина на лещата P 2/
се нарича фокусно разстояние. Тъй като практически обективите са събирателни
лещи, то те имат две фокусни разстояние.
Предното фокусно разстояние се простира от предната фокусна
точка F 1 /намираща се
в центъра на диафрагмата/ до главната предна точка H 1 /намираща се в центъра на предната
главна равнина P 1 на
лещата/
*В
макрофотографията при обърнати обективи*** от значение е предното фокусно разстояние.
**В
повечето спецификации на различните модели фотоапарати производителите
упоменават задното фокусно
разстояние.
***Обърнати
обективи - Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на
фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща.
Фокусното разстояние пряко влияе на проектираното върху
матрицата изображение.
От фокусното разстояние се влияе мащабът на изображението, ъгловият
обхват, както и перспективата.
Мащаб на изображението
Фиг.2
Казано просто – колкото е по – голямо фокусното разстояние
на фотоапарата, толкова е по – едър обектът, проектиран върху матрицата като
изображение.
Фиг.3
Графиката показва
зависимостта на фокусното разстояние на обектива и ъгловия обхват. Колкото е по – малко фокусното разстояние,
толкова е по – голям зрителния ъгъл и съответно с увеличаване на фокусното
разстояние се намалява зрителния ъгъл.
Фиг.4
Фигура 4 онагледява зрителния обхват ,мащаба, и перспективата
на изображението при различни фокусни разстояния и при едно и също предметно
разстояние.
Разлика в изображението при различното фокусно разстояние се
явява и перспективата.
Перспектива (на латински perspectiva, от perspicio — „виждам
отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на тримерни обекти върху равнинна
повърхност, която наподобява начинът, по който те се възприемат от човешкото
око.
В резултат на геометричното изображение на обектите в
снимката има линейна перспектива. В зависимост от атмосферните условия - мъгла,
прах или пушеци също се подсилва усещането за дълбочина и тази перспектива се
нарича въздушна перспектива. От техническа гледна точка линейната перспектива
се влияе от избора на обектива, а въздушната може да се усили или намали с
употребата на филтри.
Широкоъгълните обективи засилват перспективата, поради
видимата разлика в мащаба на изобразените елементи в близък и по-далечен план.
Дългофокусните обективи изобразяват фотографираните обекти с
приблизително еднакви размери. Така разстоянието в дълбочина се приема за
по-късо, а пространството за по-малко, т.е. може да се каже, че пространството
се "свива", "скъсява". Линейната перспектива се губи и
предният и задният план се изравняват при дългофокусните обективи.
Обективи със средно фокусно разстояние изобразяват
перспективата приятно и затова такива подходящи обективи се използват в
портетната фотография, когато направения портрет е без деформации.
Ако може да се направи някакво обобщение, то звучи така : голямото фокусно
разстояние дава по – голям мащаб на заснеманите обекти, по – малък зрителен
ъгъл и скъсена перспектива, по – малкото фокусно разстояние дава по – малък мащаб
на заснеманите обекти, по – голям, широк зрителен ъгъл и по – голяма перспектива.
Това води до разлика в дълбочината на рязкост в изображението, както и до
деформации в изображението. Тези
специфики оказват влияние на категоризацията на обективите. За тях в продълженията.
Информация и снимки : Wikipedia, Macropic, Google
Следва продължение...
