Фокусно разстояние, мащаб на изображението, ъглов обхват, перспектива

Фокусно разстояние

Абсолютно аналогично е и при многолещовите фотоапарати.

Разстоянието от задната фокусна точка F2 /намираща се центъра на сензора-матрицата/ до задната главна точка на лещата H2 /намираща се в центъра на задната главна равнина на лещата P 2/ се нарича фокусно разстояние. Тъй като практически обективите са събирателни лещи, то те имат две фокусни разстояние.

Предното фокусно разстояние се простира от предната фокусна точка F 1 /намираща се в центъра на диафрагмата/ до главната предна точка H 1 /намираща се в центъра на предната главна равнина P 1 на лещата/

*В макрофотографията при обърнати обективи*** от значение е предното фокусно разстояние.

**В повечето спецификации на различните модели фотоапарати производителите упоменават задното  фокусно разстояние.

***Обърнати обективи - Позволява скрепване на два обектива (coupling), един, поставен на фотоапарата и втори, обърнат с челната си леща към неговата челна леща.

Фокусното разстояние пряко влияе на проектираното върху матрицата изображение.

От фокусното разстояние се влияе мащабът на изображението, ъгловият обхват, както и перспективата.

Мащаб на изображението

Фиг.1

Фиг.2

Казано просто – колкото е по – голямо фокусното разстояние на фотоапарата, толкова е по – едър обектът, проектиран върху матрицата като изображение.

Фиг.3

Графиката показва  зависимостта на фокусното разстояние на обектива и ъгловия обхват.  Колкото е по – малко фокусното разстояние, толкова е по – голям зрителния ъгъл и съответно с увеличаване на фокусното разстояние се намалява зрителния ъгъл.

Фиг.4

Фигура 4 онагледява зрителния обхват ,мащаба, и перспективата на изображението при различни фокусни разстояния и при едно и също предметно разстояние.

Разлика в изображението при различното фокусно разстояние се явява и перспективата.

Перспектива (на латински perspectiva, от perspicio — „виждам отвъд“, „виждам ясно“) е графична проекция на тримерни обекти върху равнинна повърхност, която наподобява начинът, по който те се възприемат от човешкото око.

В резултат на геометричното изображение на обектите в снимката има линейна перспектива. В зависимост от атмосферните условия - мъгла, прах или пушеци също се подсилва усещането за дълбочина и тази перспектива се нарича въздушна перспектива. От техническа гледна точка линейната перспектива се влияе от избора на обектива, а въздушната може да се усили или намали с употребата на филтри.

Широкоъгълните обективи засилват перспективата, поради видимата разлика в мащаба на изобразените елементи в близък и по-далечен план.

Дългофокусните обективи изобразяват фотографираните обекти с приблизително еднакви размери. Така разстоянието в дълбочина се приема за по-късо, а пространството за по-малко, т.е. може да се каже, че пространството се "свива", "скъсява". Линейната перспектива се губи и предният и задният план се изравняват при дългофокусните обективи.

Обективи със средно фокусно разстояние изобразяват перспективата приятно и затова такива подходящи обективи се използват в портетната фотография, когато направения портрет е без деформации.

Ако може да се направи някакво обобщение, то звучи така : голямото фокусно разстояние дава по – голям мащаб на заснеманите обекти, по – малък зрителен ъгъл и скъсена перспектива, по – малкото фокусно разстояние дава по – малък мащаб на заснеманите обекти, по – голям, широк зрителен ъгъл и по – голяма перспектива. Това води до разлика в дълбочината на рязкост в изображението, както и до деформации в изображението.  Тези специфики оказват влияние на категоризацията на обективите. За тях в продълженията.

Информация и снимки : Wikipedia, Macropic, Google

Следва продължение...