"Свети Йоан Пусти", известен още като Бистрецки манастир се намира близо до кв. Бистрец на Враца, всред скалите на Врачанския Балкан.Представлява голяма ниша с естествената форма на раковина (и с впечатляваща акустика), в единия ъгъл има естествени амвон и олтар и скални икони. Поверие гласи, че очите и ръцете на светците по иконите са лечебни. Днес манастирът отново функционира, той и църквата са възстановени по проект на архитект Валери Маринов. Изградена е нова магерница, както и спални помещения за монаси, направена е пречиствателна станция и водопровод, добавени са беседки.
Единствената оцеляла сграда от манастира - църквата му, която е еднокорабна, едноабсидна, с купол.
Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша.
Високо над манастира е скрита плитка изографисана пещера, наречена "Постницата", която според преданието известно време обитавал самият Св. Иван Рилски - тя е труднодостъпна – дори и с поставените дървени стълби и парапети. За съжаление стенописите (посветени на Иван Рилски) в голяма степен са унищожени от иманяри и “творци” на графити.
Изворът със светена вода.
От него изтича поточе, преминаващо през поляната и образуващо скакавица.
По средата на поляната има красива каменна чешма.
Точно под чешмата поточето се спуска във двуметров водопад.
Манастирът, от векове наричан от местните „Св. Иван Пусти” е на около 2500 – 3000 години - за това свидетелства намереното в него тракийско оброчище. До наши дни е оцеляла ниша, подобна на женска утроба - символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Труднодостъпна е и най-вероятно поради това се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е била обитавана от самият Иван Рилски. Сравнително достоверната информация за манастира датира от 1540 година, но са намерени различни артефакти, според датировката на които светата обител е била духовно средище още през 12-13 век. Около 16-17в. в него процъфтяло занаятчийството и дори действала златарска работилница. В началото на 18в. неизвестен монах от братството се сдобил с пособия за гравиране, а през 1822г. основали първата по българските земи медно-щампарска работилница. Тя заработила с успех, а по-късно монасите разнасяли гравюри по различни руски манастири. През Възраждането в манастира е имало килийно учелище. Има и сведения, че е имало занаятчийска работилница на прочутата Чипровска школа за църковна утвар и накити. Последното обновление на манастира станало през 1867г. - от йеромонах Йосиф. Доста предания и легенди разказват за златото на цар Иван Шишман, скрито нейде из Врачанския Балкан - поради което на два пъти е опожаряван от турците … последният монах бил убит, а всичко притежавано от манастира - разграбено и опустошено. Манастирът е останал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и действащ до 1980г., междувременно бил прекопаван и от иманярите …
Текст и информация :
Автор снимки : Мария Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар