Черепишки манастир

Черепишкият манастир „Успение Богородично“ се намира недалеч от гара Черепиш в уникалното със своето разнообразие на природни забележителности Искърско дефиле. Той е основан по време на Втората българска държава, през управлението на цар Иван Шишман (1371-1393 г.), но е бил разрушен при нахлуването на османлиите. Възстановен е през 1660 г. 

Наименуването на много от околностите с името на цар Иван Шишман дава основание да се предполага, че тук са станали стълкновения между неговата войска и завоевателите.

„Успение Богородично“ е храм на християнството и българщината, има дълга, драматична и кървава история. Манастирът е в подножието на величествени скали, с издълбани в тях стотици пещери. Възникването му е свързано с историята на средновековния "Коритен град", съществувал в близката местностРитлите. Смята се, че днешното си име храмът получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман през1396 г.

През вековете на робство храмът е бил неколкократно опожаряван, но все пак е оцелявал и е бил съграждан отново и отново. В годините на националноВъзраждане, манастирът се превръща в просветно средище. Години наред в комплекса са се водили учебни занятия на свещеническо училище, богословски институт и Софийската духовна семинария.

Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата от национално значение. Храмът представлява еднокорабна, сводеста сграда, с обширно преддверие, открита галерия и островръх купол. Сред забележителностите на вътрешната му украса е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезана през 1844 г. Силно впечатление правят многото живописни постройки на светата обител. Сред тях се откроява църквата "Св.Георги", която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

В комплекса на манастира са реставрираните днес Владишка, Училищна, Приемна, Данаилова и складова сгради, както и Рушидовата къща. Те са се надвесили над Искъра така, както вероятно са изглеждали и преди 100 години. За да стигне човек до храма, трябва да мине през доста стръмни стълби. Близо до стария храм се намира и сградата, където спят монасите, а до нея надпис - "любимата тераса на патриарха на българската литература Иван Вазов". Именно в този манастир той е написал "Една българка".

Костницата.

Вътрешността на Костницата.

Черепишкият манастир не впечатлява с мащабност и размери. За сметка на това спокойствието в него е завладяващо. Едва ли това място може да бъде описано по-добре от Алеко Константинов:

„

"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..." (от пътеписа "В българска Швейцария").

“

                                     

Манастирът и красивата околност са вдъхновили и прочутия унгарски пътешественик Феликс Каниц. Той с право описва и нарича тази магия "Най-красивото място".

Сегашните постройки на манастира са от 19 век, а иконите са творби на тревненския зограф Витан. В манастира известно време е намирал приютСофроний Врачански. По-късно в него са се срещали революционните комитети на Врачанско и Белоградчишко.

Статия : Уикипедия http://bg.wikipedia.org/wiki/Черепишки_манастир

Автор снимки : Мария Маринова

Манастир „Свети Йоан Пусти“

"Свети Йоан Пусти", известен още като Бистрецки манастир се намира близо до кв. Бистрец на Враца, всред скалите на Врачанския Балкан.Представлява голяма ниша с естествената форма на раковина (и с впечатляваща акустика), в единия ъгъл има естествени амвон и олтар и скални икони. Поверие гласи, че очите и ръцете на светците по иконите са лечебни. Днес манастирът отново функционира, той и църквата са възстановени по проект на архитект Валери Маринов. Изградена е нова магерница, както и спални помещения за монаси, направена е пречиствателна станция и водопровод, добавени са беседки.

Единствената оцеляла сграда от манастира - църквата му, която е еднокорабна, едноабсидна, с купол.

Стенописи със сцени от житието на Свети Димитър има и високо на западната стена на скалната ниша. 

Високо над манастира е скрита плитка изографисана пещера, наречена "Постницата", която според преданието известно време обитавал самият Св. Иван Рилски - тя е труднодостъпна – дори и с  поставените дървени стълби и парапети. За съжаление стенописите (посветени на Иван Рилски) в голяма степен са унищожени от иманяри и “творци” на графити.

Изворът със светена вода.

От него изтича поточе, преминаващо през поляната и образуващо скакавица.

 По средата на поляната има красива каменна чешма.

Точно под чешмата поточето се спуска във двуметров водопад.

 Манастирът, от векове наричан от местните „Св. Иван Пусти” е на около 2500 – 3000 години - за това свидетелства намереното в него тракийско оброчище. До наши дни е оцеляла ниша, подобна на женска утроба - символ на тракийската богиня на плодородието Бендида. Труднодостъпна е и най-вероятно поради това се твърди, че една от постниците, разположени по-късно в нея, е била обитавана от самият Иван Рилски.  Сравнително достоверната информация за манастира датира от 1540 година, но са намерени различни артефакти, според датировката на които светата обител е била духовно средище още през 12-13 век.  Около 16-17в. в него процъфтяло занаятчийството и дори действала златарска работилница. В началото на 18в. неизвестен монах от братството се сдобил с пособия за гравиране, а през 1822г. основали първата по българските земи медно-щампарска работилница. Тя заработила с успех, а по-късно монасите разнасяли гравюри по различни руски манастири. През Възраждането в манастира е имало килийно учелище. Има и сведения, че е имало занаятчийска работилница на прочутата Чипровска школа за църковна утвар и накити. Последното обновление на манастира станало през 1867г. - от йеромонах Йосиф. Доста предания и легенди разказват за златото на цар Иван Шишман, скрито нейде из Врачанския Балкан - поради което на два пъти е опожаряван от турците … последният монах бил убит, а всичко притежавано от манастира - разграбено  и опустошено. Манастирът е останал пуст още в края на 19 век, но е бил възобновен през 1928 и действащ до 1980г., междувременно бил прекопаван и от иманярите …

Текст и информация : 

JourneyNotebook

Автор снимки : Мария Маринова

Божио мост

Божи мост, известен още като Жабокрек е естествен скален мост в Чиренско - Лиляшкия карстов район на около 15 км. северно от гр. Враца.

В миналото е представлявал пещера, но под въздействието на природата високите тавани се срутват частично.

Днес мостът се състои от високи каменни сводове и огромни колони, оформящи огромни зали, в които навлиза слънчева светлина. Височината им е около 20м., а ширината -25 м.

Под моста, през залите тече река Лиляшка бара, която през топлите месеци почти пресъхва, образувайки малки езерца с основни обитатели - жаби, оттам идва и местното му название Жабокрек.

Изградена е еко пътека - обезопасена в стръмните участаци, с дървени стълбища и мостчета над реката. Пейки и масички в една от залите, беседки по протежение на пътеката. 

Една от легендите разказва, че това е било любимо място на цар Константин и царица Елена.

До моста води двупосочна пътека, чиито начални и крайни точки са селата Лиляче и Чирен.

Ако изминете цялата еко - пътека ще видите скалният лабиринт Пешкето, където са открити останки от палеолита, чиято дължина е около 100м. , Кадин вир - трако - римско светилище, посветено на Хера и Силван. Тиганчето - водна пещера. Градище - останки от римска стена.

Достъпът е целогодишен, което го прави и подходящо място за фотография.

Източник информация : Уикипедия, BGHotelite.com