Хората и София /Проект : Повест за двата града/

Самотен уличен музикант. НДК.

Улични музикантки, чиято младост, ентусиазъм и позитивизъм, струящи от тях привличат вниманието на минувачи. Предизвикват усмивки и добро настроение. Спирка Сердика на метрото.

Трио музиканти, развеселяващи минувачите със закачливи рефрени от стари градски песни. Градинката пред народния театър Иван Вазов.

Възрастна дама, чийто тоалет и аксесоари напомнят на времената, когато се заражда софийката аристокрация, мъничко криворазбрана, но предивикваща усмивки и умиление.

Възрастна жена, чието облекло и забрадка се асоциират в обществото ни повече със селския начин на живот. Тук миналото наблюдава бъдещето, с носталгия, а може би и малко завист.

Насред жилищен комлекс с преобладаващи панелни сгради има и къши с дворове, където хора имат нетрадиционни за града занимания - пчеларство.

Строителни работници почиващи върху контейнер препълнен със отадъци. 

  

През годините на преход клошарството се оказа основен поминък на някой хора. 

Нетипичен начин на отмора и разхлаждане. 

Бездомник. Намерил закътана пейка за сън.