Кино "Модерен театър"

Родена съм през миналия век – в годините, когато думи като  HD формат, дигитална камера, 3D Cinema, Dolby TrueHD, Mall дори не съществуваха в езиковия мир.

Допир до произведенията на седмото изкуство имахме в така наречените „ кино салони„.  Уютни, интимни дори зали напомнящи повече на театрални салони – тежки завеси, които тежко се отдръпват непосредствено преди началото на прожекцията. Две нива на салона – партер и балкон.  Предварителното купуване на билети/обусловено от голям зрителски интерес / не рядко съпровождано от „ опашка „ пред касата. Възрастната лелка с длъжност разпоредителка, често мъмреща закъснелите изпод  блед лъч от фенерче, с което осветява билетите им за да ги ориентира къде са им местата.

Нямаше мляскащи пуканки и посръбващи бира или газирани напитки зрители. Дори се случваше някой да ти „ изшътка „ или тихичко да те помоли да спреш да шаваш наляво – надясно за да не му пречиш.

Ето това ми липсва днес  - 2012г. в София, България.

Липсва ми, защото в почти двумилионна София има по – последна информация три независими кино салона. Независими от мега – кино комплексите, в които има по 20-тина зали с по 100 - на места, с по 10 – на  зрители на прожекция, изобилстващи  със свръх модерен звук и образ, пуканки, пиячка, хамбургери, пици и каквото още си сетите.

Но, какво са моите сантименти пред  икономическите интереси на дузина люде, за които история и култура са някакви абстрактни понятия.

Вероятно се чудите каква е връзката между думите ми дотук – кино „Модерен театър“ и  фото – блогът, който четете.  Това е родният ми град през моите очи и обектив.

Днес случайно попаднах на обява за продажба на недвижим имот, както самите брокери го обявяват – архитектурен паметник на културата. Озадачението дойде от факта, че въпросният имот е кино „Модерен театър“.  За интересуващите се офертната му цена е 2 300 000 евро, квадратура - 3493 кв.м., 4 етажна сграда. Не съм наясно със законовите разпоредби отнасящи се до продажбата на сгради – архитектурни паметници, но съм виждала през годините на преход как с всякакви законно – не съвсем законно – незаконно, но абсолютно неморални далавери сгради с историческо и културно значение как биват разрушавани за да изникнат на тяхно място доходоносни молове, казина, хотели и т.н.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 55 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Паметник на културата е всяко недвижимо и движимо автентично материално свидетелство за човешко присъствие и дейност и за процесите в природата, което има научна и/или културна стойност и притежава обществена значимост. От ЗАКОН ЗА ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА И МУЗЕИТЕ.

Нека сега Ви разкажа за кино „Модерен театър“.

Кино  "Модерен театър", бул. Мария Луиза, 1929 г. 

                                                   Източник снимка : Стара София

На 4 януари 1908 година в София е отваря врати първият кино салон "Модерен театър". Сградата е проектирана и построена специално за нуждите на седмото изкуство. "  Модерен театър" е създаден в София от Карло Вакаро, богат италианец, установил се за постоянно  в България още през 1901 г. Възлага на архитект Димитър Начев да превърне двуетажната жилищна сграда в модерен кино салон.  През 1907 г. сградата е завършена и представлява зала на две нива – партер и балкон с 600 места. Киното е оборудвано с един от най – добрите за времето си прожекционен апарат, както и с екран с размери 4 : 3 метра. Предполага се, че строителството, обзавеждането и оборудването е струвало около 1 млн. тогавашни лева.

През 1909 г. "Модерен театър" става представител на френската компания "Пате фрер" за България и Македония.  Изгражда верига кино-салони в  Одрин, Букурещ, Цариград, Солун, Смирна (Измир), Белград и Атина, египетска Александрия. Става и основен доставчик на техническо оборудване и филми от Европа и Америка за кината в България. - "Гомон", "Матадор", "Нордиск компъни", "Амброзио", "Еклер" са част от компаниите, чиито представител е. По същото време се създава и малка киностудия за снимането на хроникални, документални и научнопопулярни филми. През 1915 година с негова помощ се създава и първият български игрален филм „Българан е талант". В сградата се помещавала и звукоаписната компания "Панавия", записала Аспарух Лешников.

През 1947 г. киното е преименувано на "Цанко Церковски", но в края на 90-те години връщат името му. Кино "Модерен театър" затваря врати през 2003г. Оттогава до днес  сградата е оставена на произвола на съдбата и атмосферните влияния.

 Кино  "Модерен театър", бул. Мария Луиза, 6 октомври 2012 г.  

Част от надписа - гниещ и ръждив

Висящи кабели над входа за камерната зала на киното.

Снимки автор : Мария Маринова

Често пъти сгради със статут на паметници на културата биват умишлено оставяни без поддръжка от собствениците си с цел да бъдат изведени от статут с решение на отговорните фактори – министерски съвет, защото са опасни за обитаване и ползване.

От 2004 г. "Модерен театър" се стопанисва от "Кохав" - собственост на две регистрирани извън страната фирми - "Крокет" и "България дивелъпмънт и туризъм".

Един тъжен край на една славна история!

Информация : Сайт на Столична община, ОМДА – библиотека – Спомени за стара София, В – к Сега,